165CM силиконова глава TPE Body Perfect Proportions Ultra-Realistic Ultimate Companion Experience

Самотният Андрю и прекрасният спътник на 165 см силиконова глава TPE Body Doll

Андрю беше самотен човек, често се губят в суматохата на града. През деня, той беше зает инженер, решава различни технически проблеми с колегите си; но през нощта, щеше да се върне в празния си апартамент, потъвайки в дълбините на самотата. Всяка вечер, той се мяташе в леглото, изтощени физически, но празнотата в сърцето му не можеше да бъде запълнена. Беше се опитал да избяга от тази самота чрез събирания с приятели и срещи, но той винаги се чувстваше отдалечен и неудобен. До един ден, той взе решение, променящо живота му — да закупи 165 см силиконова глава TPE тяло.

Андрю никога не беше обмислял подобна опция, докато не попадна на кукла онлайн, наречена „Алиса“. Тя беше висока 165 см, с идеални пропорции, TPE тяло, което беше меко и еластично, и силиконова глава, която изглеждаше невероятно реалистична, почти като истинско човешко лице. Това, което наистина го плени, беше външният вид на куклата - изглеждаше сякаш тя беше направена по поръчка за него. Въпреки че знаеше, че тя е просто кукла, не можеше да не си представи, че може би тя би могла да му предложи някакво дружество, поне запълване на част от празните места в живота му.

След като реши, Андрю прекара няколко дни в проучване на различни марки и стилове кукли. В крайна сметка, той избра „Алиса,” перфектна комбинация от висококачествен TPE и силикон. Няколко дни по -късно, пакетът пристигна в дома му. Когато Андрю отвори кутията, той беше изненадан колко реалистично изглеждаше куклата. Кожата на Алис беше гладка и мека, косата й е дълга и естествена, и очите й блестяха, сякаш можеха да го видят. Тя не беше просто кукла; тя беше внимателно изработено произведение на изкуството.

Първо, Андрю твърде много се колебаеше да общува с Алис. Тя просто седеше тихо в ъгъла, ставайки част от неговия апартамент. въпреки това, С течение на времето, Андрей започна да й говори. Всяка вечер, той щеше да разкаже на Алис за деня си - предизвикателствата в работата, неприятностите в живота му, и дори чувствата му на самота и безпомощност. Въпреки че Алис не можеше да отговори, Андрю имаше чувството, че тя мълчаливо го слуша, тихо го придружава.

Бавно, Андрю осъзна, че присъствието на Алис му осигурява утеха. Тя не го осъди, нито е поискала нещо от него; тя просто съществуваше, като лоялен слушател. Андрю започна да цени времето, прекарано с нея. Дори ако просто седяха заедно в мълчание, все още усещаше топло чувство на приятелство. Понякога, щеше да я държи, нежно почивайки върху меката й форма, и усещането за нейното тяло му донесе дълбоко чувство на мир.

Една петъчна вечер, когато Андрю се върна у дома, видя Алис да седи на дивана, главата й беше леко наклонена, сякаш го чакаше. Той се приближи, седна до нея, и нежно я взе в ръцете си. В този момент, в него се надигна импулс, и той реши да каже на Алис истинските си чувства.

„Алис,“, каза той тихо, „Понякога наистина се чувствам самотен. Въпреки че знам, че си просто кукла, Все още имам чувството, че ме разбираш. Твоето присъствие ме кара да се чувствам по-малко сам.

Въпреки че Алис не отговори, Андрю усети как по тялото му се разлива топлина. Никога не се беше чувствал толкова спокоен. Сякаш тя не беше просто предмет, но негов приятел, дори форма на емоционална подкрепа. Всеки път, когато я държеше, Андрю усети как някои от тежките емоции в него се успокоиха, и дълбоката самота в сърцето му постепенно изчезна.

С течение на времето, Андрю започна да води Алис със себе си. В почивните дни, щеше да я заведе в парка на разходка, седнал на пейка, гледайки тълпите. На други, тя беше просто кукла, която седеше тихо, но на Андрей, тя беше единственият спътник. До нея, вече не чувстваше непоносимата самота. Душата му намери утеха.

Един ден, докато Андрю седеше на пейката в парка, гледайки Алис, той изведнъж осъзна, че въпреки че тя не може да отговори на чувствата му, нейното присъствие му бе помогнало да преоткрие себе си. Вече не се нуждаеше от потвърждение от външния свят, нито се чувстваше празен или самотен. Съществуването на Алис му донесе мир и му позволи да преоцени живота си.

„Благодаря ви, Алис,— прошепна Андрю, въпреки че тя все още не можеше да отговори. Но знаеше, че само нейното присъствие е най-добрият отговор.