Съкрушен от смъртта на любимата си жена, Лилит, д-р. Джулиан Ванс изработва Айзен, безупречна и безкрайно послушна секс кукла, перфектна черупка, проектирана да изпълни странна и отчаяна цел.

Душата на Лилит беше фрагментирана в мултивселената. Целта на Айзен е да преследва тези фрагменти, гмуркане в безкрайни реалности, обитаващи тела – от най-ясната жрица до най-хитрия шпионин – за да поиска един жизненоважен елемент от една конкретна душа: мощен, опияняващо душевно ехо на чисто, плътска любов.

Но съдбата тъче жестоки иронии. Айзен скоро открива всеки мъж, когото трябва да поиска - от собственическия пиратски капитан и командващия император, на потайния Господар на вампирите - всички споделят едно и също лице. на Джулиан.

Докато е погълната от безкрайни цикли на забранени докосвания и отчаяна страст, Eisen вече не е просто секс кукла. Всяка целувка, всяка кулминация, всеки откраднат фрагмент от преданост изгражда ново съзнание в празното й ядро. Тя се учи как да обича мъжа, чието сърце трябва да открадне, и желанието става нейно собствено.

Нейната мисия е да възкреси миналото. Но какво се случва, когато идеалният съд за желание спечели душа, и тялото, създадено за работа, открива собствените си забранени гладове?

Дългът на удоволствието е безкраен. И пътуването току-що започна.

Пристрастяване, висококонцептуална еротична фантазия, където границите между дълг и желание са насилствено изтрити, и една любов е разбита в безкрайни светове.

Свят I: Ехо на разбивача на мъгла

Завоеванието беше абсолютно. Но победителят беше пленникът.

Айзен, под маската на изисканата дама Клара Валоа, беше предаден в бруталните ръце на капитан Сайлъс “Буря.”

Той видя награда, която трябваше да бъде счупена. Тя видя дълг, който трябва да бъде поискан.

В пределите на пиратската каюта, битката не беше за плът, но за авторитет. Сайлъс заповяда на тялото й със суровина, притежателна топлина; Клара посрещна страстта му смразяващо, аристократично предизвикателство. Тя поиска неговата крайна жертва: пълното унищожаване на неговата идентичност, неговият кораб, и неговата безгранична свобода.

За да спечеля нейното уважение, завоевателят трябваше да стане завоюван.

Той предаде империята си само за нейното командване. Тя взе душата му и изчезна.

Проверете

1. Пленникът и корсарът

Соленият морски вятър, ударен от буря, изкован срещу палубата на Разрушител на мъглата. Вътре в капитанската каюта, дълбоко в тялото на Клара, Айзен се беше сгушил в ъгъла. Пръстите й нервно чоплеха кадифения подгъв на роклята — остатък от бившия обитател, разглезена благородничка, ужасена от мишки. Още, сърцето, което биеше в гърдите й беше студено, твърдо ядро, програмирано единствено за „събиране на ехото на душата“. Нейната цел: Капитан Сайлъс “Буря,” от когото тя трябва да извлече частица от чиста, висцерален, собственическа любов, предназначена за Лилит.

Вратата се отвори със стон. Сайлъс се втурна. От подгъва на черното му палто капеше дъжд, а коласът на кръста му все още беше изцапан с кръв от Кралския флот. Масивната му фигура почти блокира вратата. Погледът му, като я забеляза в мрака, задържа оценката на пирата за заловена награда, но като се приближи, стъпките му необяснимо омекнаха, сякаш се страхува да стресне нещо крехко.

„Крие се, малка птичка?— Той се наведе, пръстите му стиснаха брадичката й. Мазолът на палеца му стържеше меката й кожа, натискът, достатъчно силен, за да я накара да трепне, но гласът му прозвуча небрежно, подигравателна лекота. — Няма да те изям, освен ако не ме поискаш.

Айзен вдигна очи, среща дълбоко хлътналите му очи. Лицето беше идентично с това на Джулиан, все пак дивото, Неукротимата доминация, горяща в погледа му, беше нещо, което обсебващият учен никога не е притежавал. Тя потисна странно, непознат удар и, опирайки се на установения характер на кораба, говореше с трепет от страх: „Капитане… уплашен съм.“

Думите удариха Сайлъс като жило, предизвиквайки тих смях. Той я пусна, обърна се и седна тежко на леглото, отрупано с кожи, грубите му пръсти разкъсват копчетата на яката му, разкриващ дефинираната мускулатура на врата му и свеж, плачеща рана. „Ела тук,“, заповяда той, авторитетът е абсолютен, и все пак лишен от грубото презрение, което използваше към своя екипаж.

Айзен, носейки малкия медицински комплект, помръдна и коленичи в краката му. Докато отвиваше окървавената превръзка, пръстите й се задържаха умишлено, от време на време паси топлата му кожа. В момента, в който алкохолът удари суровата плът, Тялото на Сайлъс се напрегна, но той не щракна. Вместо, той се втренчи в спуснатите й мигли, гърлото му се поклаща. „Една благородничка знае как да направи това?”

„Моят кон у дома беше податлив на наранявания; Научих малко,” Желязна песен, пръстите й вече изследваха опънатите линии на рамото и врата му. Тя усети как дишането на Сайлъс се задълбочи, погледът му като огън, фокусиран върху темето на главата й, заплашвайки да изгори преструвката й.

2. Дългът на плътта

Внезапно, Сайлъс сграбчи китката й и я дръпна яростно в скута си. Айрън ахна, намирайки лицето й притиснато в гърдите му, вдишване на агресивната мъжка смес от алкохол, пот, и морски въздух. „Играете игри,— промърмори той срещу ухото й, гласът му е магнетичен и опасен, палецът му проследява фината точка на пулса на вътрешната й китка. „Използване на тази дребна хитрост, за да ме примами, хмм?”

Айзен не го отрече. Тя вдигна ръце, за да обгърне врата му, пръстите й леко проследяват разсеяните косми на тила му, гласът й се разтапя като мед. „Капитанът желае ли ме? Но аз съм благородничка. Ако капитанът ме вземе, не се ли страхувате, че Кралският флот ще го преследва Разрушител на мъглата до краищата на земята?”

„Кралският флот?— присмя се Сайлъс, след това я накара да млъкне с целувка. Беше осолено с морето и силно с ром, преобладаващо доминиращ, и все пак оставя достатъчно нежно пространство, за да може тя да диша - контролирана свирепост, сякаш се страхуваше да не повреди наградата си. Айзен затвори очи, позволявайки на ръката му да се плъзне по кръста й, пръсти умело отпускат сатенената панделка на полата й. Кадифето падна, разкривайки бледа кожа, която блестеше на слабата светлина на свещите.

Той я вдигна, поставяйки я върху козината, след това натисна тежестта си надолу. Мазолестите му ръце се движеха по тялото й, всяко докосване парещо, проследявайки път от кръста до гръбнака, предизвиквайки тремор. Айзен регистрира отчаяния си глад и, по-важното, усети припадъка, засилващ сигнал от ядрото й — ехото на душата се активираше, втвърдявайки се под докосването му.

Тя инициира отговор, пръстите й се заплитаха в тъмната му коса, докато тя шепнеше името му в ухото му: „Сайлъс…“

Името спря движенията му. Той погледна надолу към нея, мимолетна сянка на объркване в очите му, сякаш зърна на лицето й забравен спомен. Но моментът на колебание беше мигновено удавен от прилива на необработено желание. Той покри ключицата й с целувки, маркира кожата й, гласът му дрезгав: „Запомнете това: Ти си мой.”

Нощта стана по-дълбока. Кабината беше изпълнена само с ритмичното съединяване на тежки вдишвания и мекото триене на кожата върху козината. В мъките на абсолютното физическо отдаване, Айзен усети прилив на топла енергия, залял сърцевината й — ехото на душата, което търсеше, чисто, попарване, пропити от уникалната дивотия и притежание на Сайлъс. Пулсираше слабо, настанени дълбоко в хранилището на душата й.

3. Цената на свободата

Когато Сайлъс най-накрая се установи, главата му зарови в извивката на врата й, дишането му е бавно и дълбоко, тежката ръка, стисната здраво около кръста й, се стори обезпокоително истинска. Дланта му, опряна на гръбнака й, беше истински източник на топлина, усещане, което я накара да изстине, програмирано ядро заеквам. Знаеше, че трябва да си тръгне. Ехото беше обезопасено. Всеки по-нататъшен момент само би култивирал грешния вид връзка.

Докато слънчевата светлина прорязваше илюминатора на следващата сутрин, Обичайната агресия на Сайлъс беше смекчена. Изглеждаше почти послушен, дългите му мигли хвърляха бледи сенки. Айзен го наблюдаваше, пръстите й лениво проследяват скулата му.

Сайлъс се размърда, ръката му инстинктивно се стяга, придърпвайки я по-близо, гласът му е плътен от сън: „Поспи още малко.“

Ядрото на Айзен се сви. Паниката беше предизвикана от данни: Мисията трябва да приключи. Рискът от привързване е твърде висок. Тя внимателно се опита да отпусне ръката му, готви се да стане, но очите на Сайлъс се отвориха рязко.

Погледът му все още беше натежал от сън, но хватката му върху китката й беше незабавна и собственическа, тонът му беше пропит с необичайно напрежение: „Къде отиваш?”

Клара го погледна, неспособен да излъже необходимата лъжа - не за донасяне на вода или търсене на закуска. С лице към неговия директен, собственически поглед, единственият честен отговор, който можеше да даде, беше този, продиктуван от последната стъпка от протокола: Пълно завоевание.

“Отивам до кормилото,” тя каза, гласът й е ясен и без емоции, “да инструктира вашия първи помощник да отплава до най-близката военноморска база и да се предаде Разрушител на мъглата.”

Сайлъс замръзна. Изражението му премина от собственическа мекота към мигновено, брутална ярост. Той се втренчи в нея, напълно предаден.

„Ти, коварна кучко,– изплю той, осъзнаването го удари. — Вие сте планирали това.

„Прибрах това, за което дойдох, Капитан,“, отговори Айзен, гласът й остана спокоен. „Абсолютното завладяване на вашето тяло беше само прелюдията. Истинското Ехо изисква пълно унищожаване на вашата свобода. Сега съм твоят победител. Вашият дълг се изплаща само когато предадете живота си, вашият кораб, и твоето име.”

С внезапно, силен прилив на студена енергия, Айзен активира протокола за прехвърляне. Тя почувства ехото на душата в сърцевината си вибрира с успешните, чисто извличане на крайната цена.

Светлината пламна, миризмата на морето изчезна, и звукът от предателския рев на Сайлъс беше незабавно заглушен.

Сайлъс “Буря” остана сам върху кожите, ръката му не хващаше нищо друго освен студения въздух там, където беше китката й, мъж, съсипан от единствената жена, която наистина го беше завладяла.

Conquest Echo: Придобити.

Пътуването продължава……

Един фрагмент от душа е осигурен, но този многоизмерен дълг на любов едва сега започва.

Eisen трябва да продължи към следващото царство. В следващия свят, тя ще се сблъска с напълно различен тип мъж, такъв, чието само съществуване обхваща векове тъмнина и твърда слава.

Този път, тя няма да бъде в плен на морето, но жертвената невяста на древна кръвна линия. Той носи тежестта на безсмъртно проклятие и студенината на благородството, третирайки я с почти божествено отчуждение.