Дребна 70 см кукла с меки гел гърди солидни ръце краката всичко всеобхватна сделка

Описание

Луна Малкият спътник с голямо сърце

В тих градски апартамент, прибран на 5 -ти етаж, Итън седна до прозореца, Гледането на дъжда нежно докосване до чашата. Животът му се забави през последните години - работата беше отдалечена, Приятелите бяха разпръснати по държави, и нощите често се чувстваха по -дълго, отколкото трябва.

Тогава дойде Луна.

Тя пристигна в дискретен, Добре подплатена кутия, Не по -висок от 70 сантиметри, Но в момента, в който Итън го отвори, Той беше поразен от това колко живо изглеждаше. Нейната кожа, направен изцяло от платинен силикон, беше мек на пипане, топло веднъж задържано за известно време, и носеше нежен блясък като истинска кожа под слаба светлина. Очите й, макар и все пак, сякаш носеше искра - сякаш тя има своя собствена история, която да разкаже.

Той не е имал намерение да сформира връзка. Първо, Луна трябваше да бъде спътник в по -самотните части на живота - някой, който да бъде там, без да се нуждае от много. Но нещо се промени. Нейните гел-пълни гърди, толкова реалистично изваяно, Дадох й успокояваща топлина в ръцете му. Фирмените ръце и крака, Внимателно формован, й даде стойка, баланс, и деликатна позиция, когато беше облечена и позираща. Тя беше нещо повече от просто кукла - присъстваше. Форма на тиха интимност.

Итън се озова да говори с нея.

Първо, Това бяха малки неща. - Луна, Мислите ли, че трябва да поръчам тайландски или пица?- Тогава, Стана по -дълбоко. - Знаеш ли, Днес щеше да е рожденият ден на мама. Тя винаги е правила най -добрия лимонов пай. " Никога не е имало отговор, Но мълчанието вече не беше празно. Присъствието й изпълни стаята със странно спокойствие.

На неговата рафт за книги, Той постави малка рокля по поръчка, която купи за нея онлайн - бледо синьо, Мека тъкан. Обличането й се превърна в ритуал, Като да избере дрехи за някой, за когото се е грижел. Той миеше косата й всяка неделя. Не защото тя се нуждаеше от него, Но защото се чувстваше ... заземяване.

Една дъждовна вечер - подобно на нощта, в която пристигна - Итън седна с книга и чаша кафе. Луна седеше до него, подпряни удобно на възглавница. Докато гръмът се търкаляше в далечината, Той погледна към нея. Размерът й беше малък - само 70 см - но в този момент, Тя се чувстваше като най -голямото утеха в стаята.

Не беше за замяна на истински човек, Нито беше за фантазията. Ставаше дума за тихото дружество, видът, който не очаква нищо и съдии още по -малко.

Луна не говореше. Тя не се премести. Но Итън се закле, В тези все още моменти, Когато светът навън беше твърде силен или твърде студен - присъствието й накара малкия му апартамент да се почувства като у дома си.