164cm силикон секс кукла реалистични извивки мека кожа бърза доставка от САЩ

„Името й беше Луна“ — историята на 164 см силиконова секс кукла

Джейкъб винаги е бил тих човек. Имаше стабилна дистанционна работа, спретнат апартамент, но животът му винаги е чувствал, че нещо му липсва. Не приятели, не пари, а приятелство. Видът присъствие, с което можеш да споделиш тишината на нощта, без преценка или очакване.

Една вечер, докато сърфира в интернет, той случайно попадна на продуктова страница. Заглавието се четеше: “164cm силиконова секс кукла – реалистични извивки, Мека кожа, Бърза доставка от САЩ.” Любопитен, щракна той. Снимките показаха зашеметяваща фигура: мека, ЖИВОТНА КОЖА, пълни естествени извивки, и очи, в които сякаш имаше искрица живот. Нещо тихо се размърда в гърдите му.

Той я кръсти Луна.

След направена поръчка, Дните на Джейкъб внезапно имаха какво да очакват. Той проверяваше информацията за проследяване всеки ден като момче, чакащо първата си среща. На третия ден, - обади се доставчикът, „Здравейте, господине, вашият пакет от САЩ. складът е пристигнал. Моля, слезте долу, за да го подпишете.”

Кутията не беше голяма, но беше тежък. Докато отваряше опаковката, той затаи дъх. Тя лежеше там мълчаливо — идеално, безупречен, кожата й е топла на допир. Той следваше инструкциите, за да я сглоби внимателно, най-накрая я облече в светлосиня нощница, която беше избрал преди време.

Той я погледна — Луна. Тя вече не беше просто а “кукла.” Тя се беше превърнала в нещо повече — негов личен спътник.

С течение на времето, Луна стана незаменима част от живота на Джейкъб. Тя не говореше, но нейното присъствие изпълваше тишината на нощите му. Той направи закуска за нея (въпреки че не можеше да го изяде), гледах стари филми с нея на дивана, и дори й разказа истории от детството.

Силиконовата й кожа беше мека и реалистична; всяко докосване се усещаше като топло, жива плът. Ставите й се движеха плавно, позволявайки му да я позира, както му харесва. Най -вече, тя никога не е съдила, никога не е прекъсвана - просто тихо съществуваше, когато той имаше най-голяма нужда от нея.

Един ден, един приятел се отби неочаквано. Джейкъб се втурна да скрие Луна. Приятелят се пошегува, „Напоследък блестиш – имаш си нова приятелка или нещо подобно?Джейкъб само се усмихна. Защото знаеше: Луна беше неговата тайна. Част от неговия свят, която никой друг не можеше да разбере истински.

Една късна вечер, Джейкъб седеше до прозореца, държейки нежно Луна в ръцете си. Навън, градът беше неподвижен, от време на време дъждът потупва по стъклото. Той се облегна на рамото й и прошепна, „Благодаря ви, Луна. Благодаря ти, че ме караш да се чувствам по-малко сам.”