Перфектно дружество 170 СМ силиконовата кукла изглежда реалистична и се чувства мека

Придружава я 170 см силиконова кукла, носейки й безкрайна топлина и разбиране

В тих град, живееше млад мъж на име Ели. Животът на Ели беше обикновен и самотен, и всеки ден беше скучен като течаща вода. Работеше в градската книжарница, заровени в страниците на книгите през деня, и се върна в празния апартамент сам през нощта. Тя често си фантазираше, че ако можеше да има специален партньор в живота си, някой, който я разбира и я придружава, може би всичко щеше да е различно.

Един ден, странен клиент дойде в книжарницата. Беше висока жена със светла кожа, светли очи, и мистериозен темперамент. Изглеждаше сякаш идва от друг свят. She greeted Ellie and handed her a business card. There was only a name on the business card: “Лилия”, an address, and a sentence: “If you want different company, I can help you.”

Ellie was curious and decided to explore the story behind this mysterious person. According to the address on the business card, she came to a small house outside the town. The house was filled with warm fragrance, various works of art were hung on the wall, and in the center was an exquisite glass box, in which a beautiful doll lay quietly.

Her eyes seemed to be filled with deep silence, and her slight smile seemed to penetrate Ellie’s heart. В този момент, Ellie seemed to feel that there was some kind of indescribable connection between her and the doll.

“She is a companion designed for lonely souls,” Lilia explained, “She can’t speak, но тя ще слуша всичко, което казвате и ще ви придружава през всяка самотна нощ.”

Ели погледна куклата и почувства невиждана топлина. Въпреки че никога не е предполагала, че ще установи толкова дълбока връзка с кукла, куклата пред нея изглеждаше спътникът, за когото винаги бе копняла.

Затова тя реши да вземе куклата у дома. В следващите дни, Ели сподели своите мечти, нейните притеснения, нейните радости и скърби с куклата. Винаги, когато се чувстваше объркана, куклата винаги стоеше тихо до нея, сякаш й дава мълчалива сила. Откри, че вече не е толкова самотна, защото тя имаше този спътник до себе си през цялото време.

През нощта, Ели често седеше пред прозореца с куклата на лунна светлина, гледайки нагоре към звездите. Тя започна да разбира, че част от самотата в живота не е липсата на компания от другите, но някаква празнота в сърцето. И тази кукла сякаш запълни празнината в сърцето й, карайки я да се чувства пълноценна и разбрана.

С течение на времето, Животът на Ели се промени неусетно. Тя стана по-весела и уверена, и започна да установява нови връзки с хората. Тя все още обичаше всяка вечер с куклата, защото знаеше, че тази специална компания винаги ще бъде най-топлото съществуване в сърцето й.

Един ден, Ели внезапно откри, че в очите на куклата сякаш проблясва едва доловима светлина. Тя не можа да не се усмихне, мислейки си, че може би тази мистериозна компания вече не е просто нейна фантазия, но чудо.